Доуджуцу - Ячиру Кусара

by Админ Козела Пон Авг 25 2008, 13:29

Ячиру бе една от най-веселите сенсейки. Тя винаги се радваше и се усмихваше, с удоволствие тренираше учениците си и им показваше тънкостите на техниките, които използват само поглед. Рядко можеше някой да я ядоса, но бе по-добре за него да не го прави, защото резултата бе катастрофален. Ядосана, тя бе в състояние да използва техниките си срещу собствените си ученици за да ги научи хубаво с кого да се подиграват и с кого - не. В битка тя не веднъж бе помагала на останалите нинджи и се бе доказала като една от най-добрите нинджи в Коноха. погледа й бе невинен, до момента в който не ставаше сериозна...

Специялност: Доуджуцу(genjutsu) и техники свързани с очите (ninjutsu)

Списък с някои техники:
Kyougaku no Jutsu (Fright Technique)
Kuchijouzu no Jutsu (Diplomacy Technique)
Shinkujuu no Jutsu (Mental Affliction Technique)
Taibakudou no Jutsu (Body Binding Stare Technique)
Nekonome (Cat's Eyes)
Zenmou no Jutsu (Sightless Eyes Technique)
Fukurougan (Owl's Eyes)
Memai no Jutsu (Vertigo Technique)
Magen - Shinsenjou no Jutsu (Demonic Mirage - Metaphysical Battleground Technique)
Nouya Shouretsu no Jutsu (Mind Disruption Technique)
Saimin Jutsu - Kage Kiai (Hypnotism Technique - Otherworldly Scream)
Saimin no Jutsu (Hypnotism Technique)
Sakuragenzou no Jutsu (Mirage of Cherry Blossoms)
Sharingan Ougi - Shinkou Jutsu (Sharingan Secrets - Mind Snare)
Sharingan Ougi - Tsuyagan (Sharingan Secrets - Entrancing Gaze)
Kyouhaku Warai no Jutsu (Compelling Laughter Technique)
Makai Kyuudou - Hakkyou Gyoushi (Hell's Enlightenment - Insanity Glare)
Saimin Jutsu - Yoken no Jutsu (Hypnotism Technique - Foresight Technique)
Magen - Jagan (Demonic Mirage - Evil Eye)
Sekireigan (Wagtail Eye)

by Админ Козела Вто Авг 26 2008, 13:14

Генмару се приближи към площадката и видя сенсейката, която бе седнала на сянка под едно дърво.
-Добър ден, сенсей. името ми е Генмару Хатаке, наследник на Какаши Хатаке и съм тук за да подобря шарингана си, а също така да науча някои полезни доуджуцу. До сега съм изучавал и нинджуцу и малко генджуцу, така че имам малък опит, а използването на шарингана ми толкова много години би ми било от полза в доуджуцутата. Така че ако нямате нищо против бих желал преди да премина към шаринган тренировки да науча някои по-прости техники. Например Taibakudo no Jutsu или Nekonome.

by Asuma Hyuuga Вто Авг 26 2008, 15:19

- Относно шаринган тренировката ти... Немога да ти помогна съжалявам... A oтносно тези две техники... Избери си едната, обясни какво прави накратко и ще те науча.

by Админ Козела Вто Авг 26 2008, 16:05

-Добре, чувал съм, че Тайбакудо е по-полезната от двете. Дядо ми бе разказвал за нея...а, да...значи тази техника има за цел да обездвижи опонента само с един поглед за кратко време. Мисля, че въпреки това, кто генджуцу може да бъде развалена от Кай, нали? И все пак, тази една свободна атака, която бих имал, би ми била добре дошла. Е, ако греша ме поправете сенсей, а ако ли не може да ми обясните как става изпълнението на техниката.

by Asuma Hyuuga Вто Авг 26 2008, 16:43

- Ми... Може да се каже, че описанието е точно. - каза сенсейката и мигновено направи един хендсийл, след което погледна в очите Генмару и крайниците му изтръпнаха - Видя ли? - попита Ячиру и се засмя. - Кай! Хайде сега пробвай върху мен. Но да знаеш, че няма да ти е лесно

by Админ Козела Вто Авг 26 2008, 17:08

След като Генамру вече бе видял какъв сийл се изисква за техниката, той знаеше какво да прави. Затвори очи, като имаше в предвид къде се намира сенсейката и започна да си размишлява."Сега, тя дори не ми обясни за какво трябва да си мисля, но в живота съм се оправял сам и не мисля някаква си тренировка да ме прецаква. За това време е да покажа какво може един истински Хатаке. След няколко опита ще я накарам да се почувства така, както никога до сега, ще я смразя, ще я накарам да замлъкне, ще я унищожа!!!!!" помисли си накрая момчето, правейки сийла и отваряйки бързо очите си с думите "Taibakudou no Jutsu"! Обаче нищо не се получи въпреки озлоблението на Генмару. "Трябва да си мисля за нещо негативно...някой мой враг...Куной Чи *разхилва се*...деба, прецаках си концентрацията...някой, който мразя от дъното на душата си, някой зъл човек, убиеца на дядо ми...Ааааааа*сълза* НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА УБИВА ЕДИН ХАТАКЕ!!!!!!" ядоса се мислено момчето, направи знак и погледна сенсейката право в очите.
-Тайбакудо...
Но отново нищо особено не се получи, може би момчето бъркаше някъде."Ами да, като при наракуми, трябва да си мисля нещо, което е лошо не за мен, а за врага ми! Например...сетих се!" измисли изведнъж момчето."Представям си как селото е нападнато от Луната, сенсейката тръгва да помага, но изведнъж кръвожадни клошари я възпират, връзват я близо до една кофа и започват да я сочат и да и се смеят. Скоро един от тях побутва деколтето й с пръчка, оголвайки гърдата й и започва да я гризе, а друг се почесва по...тила и запоява да ръфа крака й...Мисля, че филма на ужасите, който гледах преди време ми се отрази добре. Йош!" направи знака момчето и продума:
-Taibakudou no Jutsu!!!!!! поглеждайки сенсейката в очите.

ПП:Тва описание бе плод на спонтанен садизъм...^^

by Asuma Hyuuga Вто Авг 26 2008, 18:20

Сенсейката не помръдна и с милиметър.
- Опитай се да концентрираш чакра и като погледнеш жертвата, да я изпуснеш и да го парализираш.

пп:е онова ме уби :Д

by Админ Козела Вто Авг 26 2008, 18:44

Генмару само кимна. Сега разбра къде му е грешката, но не му пукаше особено - имаше достатъчно време да научи техниката. Започна да се концентрира и да извлича чакра. Скоро след това реши, че вече е готов и започна да я пренасочва към ояите си."Значи като я изпусна навенъж, както при Шунпо-то, би трябвало да успея да накарам сенсейката да остане за кратко време на мястото си, така ли? Е, очевидно ще се постарая повече този път, но какво да се прави - не всичко е лесно, нали? Хайде сега повече концентрация..." помисли си момчето и погледна към сенсейката.
-Сенсей дано сте готова *изпуска чакрата* ТАЙБАКУДО!!!!!!!!! - каза момчето но като че ли отново нямаше особено подобрение в това, което направи."Късооо...Да му се невиди, защо не се получава...Май не влага достатъчно усили. Е, сега е време да сора да си мисля за перверзни простотии и да започна да се концентрирам повече в сегашната техника."Момчето започна да събира чакра и когато вече бе готов започна да я концентрира в очите си. Бавно ги затвори и си представи как успява да парализира дори за миг сенсейката. Това би било страхотен бонус за него и сега се опитваше да го постигне.
-Тайбакудо но джуцу! - прошепна момчето докато отваряше очите си и гледаше сенсейката право в нейните красиви лилави зеници...Отново не успя и се наложи наистина да се стегне здраво."Кошмарите не помагат, усилията не помагат, явно е въпрос на тренинг. Е, нищо не ми пречи да опитам отново и дано този път успя, защото мразя да се ядосвам. След този опит мисля да легна да си почина, защото като че ли чакрата ми е на привършване. Хайде" помисли си момчето и започна да извлича чакра, директно пренасочвайки я към очите си, от където щеше да е най-добре използвана.
-Сенсей, време е да ви разкажа играта нали? - каза със шегувит глас момчето докато отваряше вече червените си очи и казваше "Тайбакудо", гледайки в искрящите очи на сенсейката си...

by Asuma Hyuuga Вто Авг 26 2008, 20:03

Сенсейката почувства вълните от чакра във въздуха и малкият пръст на лявата й ръка потрепери малко.
- Браво! Продължавай!

by Админ Козела Сря Авг 27 2008, 12:16

"Този път се справих доста по-добре, а? Време беше. Сега мисля да накарам цялата й китка да се парализира! След това да стигнем до рамото..." започна да си мечтае момчето.Ген бе много доволен от успеха си, ако можеше да се нарече така, по-скоро...напредъка си.С всеки следващ опит, неговите умения ставаха все по-добри и това беше нещо, което би зарадвало всеки, нали? Момчето се приготви да направи следващия си опит. Започна да извлича чакра и да я пренасочва към очите си. мислишеш си колко хубаво би било да успее и се сети, че ако се постараеше, щеше да го направи. Той погледна към сенсейката си и се усмихна. Изглеждаше му, че тя вярва в неговите способности и ако това наитина бе така, значи Генмару можеше да е наистина доволен...След като цялата чакра вече бе извлечена и готова за употреба, момчето погледна сенсейката си в очите, но същевременно концентрирайки се върху китката й и миг след това направи един знак и каза:
-Тайбакудо но джуцу!
Като че ли обаче този път се престара. Очите го заболяха, защото бяха понесли огромно натоварване с цялата тази чакра, която се вливаше в тях. генмару ги разтърка и седна на земята, затваряйки ги за да си почине. След няколко минутки почивка, момчето скокна и се приготви да покаже на сенсейката, че се е доосъвършенствал. Направи знака и започна да извлича чакра. Когато бе готов, вместо да я праща в очите си, Генмару започна да я рапръсква пред себе си по посока на сенсейката."Сега да видиме дали ще се получи..." мислеше си той. Този опит, трябваше да подобри това, което бе постигнал преди това и чуунинът нямаше намерение да се отказва точно сега. Доуджуцутата не бяха толкова лесни, колкото той си мислеше, но все пак бяха и много полезни, защото дори и с вързани ръце, всеки можеше да ги направи, въпреки това обаче, с превръзка на очите нямаше дае хич лесно. както се концентрираше, генмару се сети за Куной. Разхили се...спомни си как го бе победил на чуунинския изпит и после го бе пуснал да спечели, защото се дразнеше, че слабак като него е стигнал до там. Концентрацията му се разби и той се ядоса. Извлече наново чакрата и я изпусна пред себе си, едновременно правейки знака и прошепвайки "Тайбакудо но джуцу".

by Asuma Hyuuga Сря Авг 27 2008, 21:07

Този път изтръпнаха 3 пръста на лявата и 1 пръст на дясната ръка, което означаваше подобрение, но далеч от научаването на техниката.

by Админ Козела Чет Авг 28 2008, 10:02

Генмару видя, че имаше особено подобрение и това бе добър знак. момчето реши да покаже на сенсейката, че в клана Хатаке обучението е строго и всеки наследник на това име заслужава уважение заради невероятната си дарба да си служи с чакрата си."Значи целта е тя да се смрази от страх на място, така ли? Мисля да започна да я обработвам по моя си начин" мислеше си момчето."Сега, слерд като събера чакрата си мисля да я пренасоча около себе си и изпускайки я наведнъж да я прехвърля към сенсейката. Но чакрата трябва да е негативно заредена, което означава, че трябва да си мисля за нещо ужасно. като при Наракуми но джуцуто, нали...Тогава ето това ще свърши работа." продължи да си разсъжадава чуунинът. Затвори очи и се концентрира върху следната картинка: Сенсейката лежи и си почива на тревата и изведнъж вражеска нинджа се стрелва към нея, като минавайки покрай сенсейката забива игла в тялото й. Иглата е натопена в парализираща отрова и сенсейката не може да мърда по никакъв начин. момчето се концентрира върху последните няколко момента и си представи, че го реализира след което отвори очите си, погледна сенсейката и изпусна чакрата наведнъж. На пръв поглед нищо не се оплучи, но момчето бе сигурно, че този път е успяло да се справи безпогрешно и е подобрили резултата си от преди това. Но докато не видеше цялата китка на сенсейката да трепери, Ген нямаше да се спре. Започна да извлича чакра, акто същевременно се концентрираше имаенно върху образа на парализираната сенсейка, която не може да избяга от капана. След известно време се почувства готов и започна да изпуска около себе си чакрата, заредена точно с това чувство на парализираност, което скоро бе изпитал след като сенсейката го бе погледнала и след като вече реши, че няма къде повече да се мъчи, тръгна да прави техниката но си помисли: "Чакай малко, всеки път опитвам така, но не успявам. Може би трябва малко по-различен подоход, с който да се справя по-бързо с техниката. Спомням си, че дядо ми бе казал, че чакрата трябва да се "манипулира", трябва да си играя с нея и да я оформям както аз си искам. Сега ще опитам нещо нестандартно." реши момчето и започна да оформя чакрата си под формата на ...череп. най страшното и същевременно просто нещо за което чуунина се сети бе черепа, който е знак на страха. Без да знае дали е успял, Генмару просто отвори очите си и погледна Ячиру с едничката надежда този път да се е справил по-добре. Без да гледа резултата, Ген затвори очите си наново и започна да извлича и последната чакра, която имаше. Бе готов да падне на земята след като я използва, но това въобще не го интересуваше. Отново започна да манипулира чакрата, да й придава форма за да свикне с това и след като успее да му е по-лесно. След този урок, момчето щеше да иде да тренира при един от новите сенсеи, който се занимаваше със запечатване на предмети във свитъци, или по-скоро да му поиска услуга. Но това бе друга тема. С последната си останала чакра, чуунинът оформи нов череп, направи крачка напред, погледна сенсейката си в очите, каза си "Време е да успея!" и изпусна чакрата навенъж към нея, като си отвори очите и я погледна със нещо като злоба...

ПП:Абе много сме заухави То доуджуцуто не изисква нито знаци, нито произнасяне(това е избираемо де)...Както и да е...

by Asuma Hyuuga Чет Авг 28 2008, 12:44

На сенсейката и изтръпнаха от китките до лакътя и глезена на единия крак.
- Браво! Почини си и след това продължавай... По едно време ми се привидя една глава.

пп:мхм

by Админ Козела Чет Авг 28 2008, 16:09

Генмару май беше зацепил какво да прави. Сега оставаше само да тренира повече и повече и бе сигурен, че много скоро щеше да се справи. Момчето започна да си мисли за различни неща докато седеше на земята и си почиваше, защото с предишния опит си бе заминала и чакрата му. Той се сети, че вече не грешеше никъде, а само му оставаше да се подобри в оформянето и изпускането на чакрата. След това се сети, че напоследък бе влязал във форма, което означаваше, че може да направи някоя и друга мисия, но сам щеше да му е скучно и се чудеше кого да викне. Бе чувал за някакъв Генин, Асума, който наскоро се бе справил с няколко нинджи от Иуа и му хрумна страхотна идея. Щеше да предложи на Хокагето да сформира група от Генини, които да заведе до Иуа да разучат нещо свързано с това нападение. След това се размисли за това, кои генини можеха да се нагърбят с тази задача и изведнъж осъзна, че са минали десет минути. Изправи се и започна да извлича чакра, като кимна усмихнат на сенсейката. Тя беше хубава млада дама, с вкус за обличане и невероятно психично влияние върху околните....или може би просто изпозваше някоя от техники те й. После се озъзна и направи заключението, че напоследък е доста разсеян. Концентрира се върху сковаващото чувство от по-рано и започна наново да извлича чакра. Прецени, че количеството е достатъчно и започна да оформя чакрата си. Спомни си, формата на череп и се опита да я постигне, а след това просто погледна сенсейката си в очите, освобождавайки на момента цялата събрана в него чакра."Тайбакудо но джуцу!" каза си наум момчето, но видя, че отново не постигна особен успех.
-Хей, сенсей, сега ще опитам пак по моя метод, но ако имате идея как да се подобря може да я споделите...Но изчакайте първо да опитам пак - усмихна се момчето. След това започна да мисли как да подобри опитите си. Единственото, което се сети бе да използва малко повече чакра, защото освен качеството бе важно и количеството. Момчето бе готово да започне да събира чакра, когато обаче му хрумна друга идея. "Може би изненадата е по-важна от другото, а? имам страхотна идея, как да пробвам..." помисли си момчето и направи уморена физиономия. Правеше се, че му е някак лошо, а в същото време извличаше все повече и повече чакра, докато не достигна прилично количество чакра. Затвори очите си и нарочно се олюля леко, като през това време оформяше чакрата си под формата, под която искаше. "Хехе, сенсей, дано не ми се разсърдите за това...Нищо лично, просто искам да науча техниката и тънкостите й, нали?" помисли си момчето и точно когато бе готов да освободи чакрата, момчето (отново нарочно) падна на земята и зачака сенсейката да го вдигне...Ако тя направеше това, или каквото и да е друго, Ген щеше изненадващо да я погледне в очите и да изпусне "чакра черепа" така, че да я парализира...

by Asuma Hyuuga Чет Авг 28 2008, 23:18

От първия опит ръцете на сенсейката изтръпнаха изцяло, а на краката стигна малко над глезените. След като Генмару започна да преиграва малко сенсейката викна:
- Стига се въргалял по земята... Малко по - сериозно моля! Не искаш да ме видиш ядосана нали??

пп:до Иуа надали... 4 дена път ... ;Д по скоро до Ото ^^ иначе съм навит :Д

by Админ Козела Пет Авг 29 2008, 09:30

Тогава Ген се надигна и погледна сенсейката в очите:
-Тайбакудо но джуцу!!! - но вместо да изпусне чакрата я задържа още малко и около десет секунди след това я изпусна отново, поглеждайки сенсейката уж да я попита нещо(изненадваща атака хD). Този път като че ли имаше мъничко подобрение, но щом бе успял да се справи с ръцете на сенсейката, значи оставаха само краката и тялото. Главата не бе толкова важна, освен ако и другата нинджа не разполагаше с доуджуцута, но в момента Ген не го интересуваше подобно нещо. Момчето започна да си мисли за мисията, която му хрумна. До колкото знаеше Иуа бе далече, а имаше други места, които можеха да се изследват - Ото и Аме например, въпреки, че местонахождението на Ото не бе потвърдено. Генмару бе специялизиран в боя от средна дистанция и за това се нуждаеше от тайджуцу и може би генджуцу, а може би нинджуцу далекобойна нинджа. След това обаче реши, че тренировката в момента е по-важна(first things first) и започна да се концентрира. Предния път бе успял да придаде по-хубава форма на черепа, така че този път бе достатъчно доволен от успеха си. Момчето извлече необходимото количество чакра и започна да я оформя. първо, за шегата, я направи на цветенце, а миг след това се усети, че се лигави твърде много и това не бе на добре. когато реши, че черепа е готов, младия Хатаке си каза на ум "Време е да се сковете, сенсей" след което отвори очите си и погледна сенсейката право в нейните хубави, лилави очи, освобождавайки наведнъж цялата чакра, която бе извлякъл. Обаче чуунинът не забеляза никакво подобрение този път и каза без да иска на висок глас:
-Шибано цвете...За какво ли се шегувах...Опс, извинете сенсей - усмихна се момчето като се усети, че е казал нещо, което не трябва. След това се концентрира върху задачата си - а именно да научи проклетото доуджуцу, което го тормозеше толкова много. За целта той отново се опита да си припомни онова чувство на скованост, представи си една статуя, статуя на сенсейката си - студена и неподвижна - концентрира се и върху този образ. Този път бе твърдо решен да успее да се справи по-добре с техниката, защото ако не успееше нямаше да докаже силата на клана Хатаке, а да защитава честта на своите роднини бе неговата задача, защото скоро той щеше да е глава на семейството. Започна да оформя чакрата си като череп около образа на статуята и изведнъж погледна сенсейката си в очите и промълви:
-Game Over! - и изпусна наведнъж цялата чакра, която бе натрупал.
Без да гледа дали е успял или не, момчето реши да седне и да си почине малко. Всичко му се струваше много странно сега - той мислеше, че е добре с доуджуцутата, но се оказа че всъщност не бе нищо особено. и все пак, шарингана му бе овладян почти до последна степен и той се сети нещо, което може би щеше да му помогне за в бъдеще. Но първо почивката. След като възстанови силите си, Генмару се изправи на крака с един бърз скок и отправи въпросителен поглед към сенсейката.
-Хммм, сенсей, чудех се, дали не може да повикате един от клана Хатаке или Акума, който да ми помогне с научаването на тънкостите на шарингана. Бих ви бил изклщчително благодарен ако го направите По принцип бих помолил сам някой от моя клан да ми помогне, но предпочитам да изглежда професионално и за това ви моля. През цялото това време, Генмару всъщност бе започнал да извлича чакра. Когато каза последната дума, количеството бе достатъчно и той започна да я оформя под формата на череп. Докато вършеше това, момчето отново се обърна към сенсейката:
-Та така мисля, че ще е по-добре, нали? А и между другото преди това искам да потренираме още едно доуджуцу с вас, но това по-нататъка...-казвайки това момчето завърши оформянето и погледна сенсейакта в очите като каза:
-А, и едно последно нещо сенсей....Бау! - изпускайки цялата чакра към сенсейката с цел да я парализира.

by Death Вто Окт 07 2008, 15:09

Идате се доближил до сенсейката, представил се:
- Аз съм Идате от клана Акума и бих искал да ме научите на техниката Taibakudou no Jutsu...незнам много за техниката но съм чувал че може да парализира опонента за няколко секунди...моля да ми обясните как точно става изпълнението на техниката

by Админ Козела Сря Окт 08 2008, 18:47

-Хах, досега обучавах друг младеж на същата теника, така че и на теб ще кажа - техниката, въпреки че е едва Ц ранк, е адски трудна за научаване и не гарантирам успех. Сега се опитай да ме погледнеш в очите и да се опиташ да ме парализираш. Целта е да използваш натрупана негативна енергия - малко като генджуцу. Сенсейката обаче бе прекъсната от Майто Лий, който влетя и каза на Идате да се яви на арената, а самият той остана да си говори с Ячиру...

by Death Чет Окт 09 2008, 15:30

хмм...Идате се очуди защо ли го викат там...но както и да е....
Идате просто послуша сенсея и тръгна към арената.

by Death Сря Окт 22 2008, 17:53

Идате приближи сенсейката и извика
- Yo! сенсей
След това каза че е готов да опита с техниката която щеше да учи....След това Идате се сети какво каза сенсейката миналия път
"Сега се опитай да ме погледнеш в очите и да се опиташ да ме парализираш. Целта е да използваш натрупана негативна енергия - малко като генджуцу"
Идате малко се притесни понеже досега небеше учил генджицу но все пак гледаше да изглежда нормално....
След това концентрира малко чакра и се опита да да мисли за нещо което го дразни....
- хмммм....преди два дена някой ми изяде бисквитката i kill u...
След това много се ядоса и се опита да прехвърли мислите си и чувствата на сенсея....и като я погледна видя че нищо не е станало...но за да скрие факта че не успя каза с силен глас:
- Ааамм...такааа...загрях сега ще се опитам да направя техниката....
После си помисли..."хей...ама то никой не ми изяде бизквитката... yeeй
"ааа...какво ми става защо точно сега трябваше да мисля за тъпотии....гррр...
после продължи тихичко да си мисли...ядосай се...ядосай сее...
- Хм...СЕТИХ СЕ! изкрищя Идате
- Опа...сори че извиках
Такамм...значи трябва да сабера негативна енергия...Идате започна да си мисли за всякакви зли деяния от негова страна и след малко погледна сенсейката в очите с някакъв зъл поглед на откачалка! (Taibakudou no Jutsu)

by Админ Козела Сря Окт 22 2008, 19:17

За съжаление сенсейката дори не потрепна, а Идате усети нещо тъмно да напира в него. Сенсейката забеляза това, но реши да го запази за себсе си. Когато Каташи бе разбрала, че Идате иска да тренира доуджуцу, тя бе предупредила Ячиру за онзи път, в който момчето се промени.
-Опитай пак, момчето преди теб не се справяше много по-добре...

by Death Сря Окт 22 2008, 23:14

Идате усети нещо тъмно да напира в него но се опита да го подтисне...като нему обръщаше внимание...и се опитваше да направи техниката...опитваше се да се концентрира и по едно време започна да се поти...след това концентрира малко чакра и се опита да погледне сенсейката в очите...но по едно време Идате падна на колене като главата му беше наведена и не се виждаше изражението му...по едно време косата му стана по черна и по гъста(и можеби малко по дълга)
После леко си надигна главата с думите...
- Малее....ама ти наистина за нищо неставаш! постоянно ли аз трябва да те уча....и след като каза това веднага погледна сенсейката в очите с някав изперкал поглед на психопат като без да губи време направи няколко знака и изкрещя:
- GOUKAKYUU NO JUTSU!!!!!! като насочи техниката срещу сенсейката.... и веднага след това се засмя като избягал от психиятрията откачалка....

by Админ Козела Чет Окт 23 2008, 11:14

Сенсейката погледна Идате и той на "Гоу" се бе сковал.
-Е, Каташи бе права...Ти наистина не си анред. А сега да видим какво е това..- след което тя направи някакъв знак и без да казва нищо погледна идате в очите отново. Тя седя така известно време и след малко, като че ли се съвзе и го освободи, а той се върна към нормалния си вид.
-Имам малък проблем, който лесно ще отстраня, но не сега...Продължавай.

ПП:От сега нататъка аз ще определям трансформацията ти и действията ти по време на нея, защото чак сега забелязвам, че духа ти е едва 5

by Death Чет Окт 23 2008, 11:34

в смисъл?

by Death Чет Окт 23 2008, 16:48

Идате беше леко замаян и се чувстваше малко изтощен...после се досети какво може да е станало....
После без да казва нищо на сенсейката избяга на някаде (като нинджа ) с много натъжен поглед

by Sponsored content

Доуджуцу - Ячиру Кусара

Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара

Re: Доуджуцу - Ячиру Кусара